Бохча със спомени
на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото.
На стана кроткото хортуване,
въздишката на пруста... Няма ги!
Във тишината себе си не чувам.
И ако викна, на дувара камъкът
ще се събуди, с него спомени
ще забълбукат бясно във котела:
и вятъра отново ще подгоня,
ще пея с чановете акапела...
ще се опивам от ухание на люляк,
каруцата ще карам към бостана
и от върха овошките ще бруля,
и ще поплача за раненото коляно,
а баба ще гълчи с усмивка,
ще се заканва дядо със бастуна
и тайно от ширата пивка
ще ми отлее, без да каже дума...
На стана кроткото хортуване,
въздишката на пруста и геранът...
Дали дошла съм, за да се сбогувам
или се връщам тук, за да остана?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
