на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото.
На стана кроткото хортуване,
въздишката на пруста... Няма ги!
Във тишината себе си не чувам.
И ако викна, на дувара камъкът
ще се събуди, с него спомени
ще забълбукат бясно във котела:
и вятъра отново ще подгоня, ...