Бохча със спомени
на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото.
На стана кроткото хортуване,
въздишката на пруста... Няма ги!
Във тишината себе си не чувам.
И ако викна, на дувара камъкът
ще се събуди, с него спомени
ще забълбукат бясно във котела:
и вятъра отново ще подгоня,
ще пея с чановете акапела...
ще се опивам от ухание на люляк,
каруцата ще карам към бостана
и от върха овошките ще бруля,
и ще поплача за раненото коляно,
а баба ще гълчи с усмивка,
ще се заканва дядо със бастуна
и тайно от ширата пивка
ще ми отлее, без да каже дума...
На стана кроткото хортуване,
въздишката на пруста и геранът...
Дали дошла съм, за да се сбогувам
или се връщам тук, за да остана?
© Даниела All rights reserved.
