Боички
Боички взехме за децата.
Да шари всяко от сърце.
От шарки стана тя, белята –
рисуваха, но със ръце!
Ръчичка алена блестеше
на плюшен Мечо най-отпред.
Сърцето вече му туптеше
и хапваше си сладък мед.
Ръчичка синя се оказа
петно на белия килим.
Водата с гребане бе фаза,
в кану турнир да отразим.
Ръчичка жълта най-отгоре
красеше стария таван.
С младежки глас ехтеше горе,
лъчът на Слънцето засмян.
Ръчичка беше на стената
с цвят зелено – неотразим.
Помахваха листà в тревата,
камбанки с цвят неповторим.
Цветята нас ни отрезвиха.
Какво са някакви белѝ?
Тук шарките ни промениха –
да станем ние по-добри!
Вълшебни бяха тез боички.
Вълшебства правеха в завчас.
Боядисахме с бяло всички,
ще рестартираме и вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
