Тъжна съм...

Болката във мене си седи и май, че мисли там да си остава.

А аз кога ли ще намеря сили да я пропъдя завинаги от тука...

И май взех да свиквам все да ме боли.

Боли ме и искам да крещя, но нямам глас дори и да заплача.

Всички гледат и се смеят как сърцето ми на късчета го режат...

а мене ме боли...

Само Ти Си тука още,

Ти все тука Си, а аз си мислех, че Те няма.

Пътят, обрасъл с трънаци,

сив и мрачен е животът без Тебе,

без Тебе аз съм нищо и никой...

Без Тебе защо ще живея?

Имам ли още сили...

да викам...

''О, Господи, прости ми...

прости на грешната моя душа.''

Нека Твойта Десница ме води...

Ти Си светъл лъч във нощта...

И по пътеки незнайни води ме...

по Пътеки Господни...

Да, по Твоите пътища Ти ме води...

да позная истината,

защото тя ще ме направи свободна.