29.05.2015 г., 19:37 ч.

Боженци 

  Поезия » Друга
848 0 8

Слънце над Балкана да разплиска

щедър дъжд от пролетни лъчи

и на тебе пак да ти се иска

всичко да погалиш със очи -

 

уличката, тясна и неравна,

къщите с изстинали комини,

с одаи забравили отдавна

шумните, отминали години.

 

Да здрависаш с топлата си длан

старата, ръждясала брава

и да се намериш запъхтян

в двор, потънал целият в трева.

 

Да докоснеш веселите ружи,

цъфнали до дървения праг,

и да седнеш после, малко тъжен,

на осиротелия чардак.

 

Да се вслушаш в шепота на вятъра,

който буди спящите кепенци,

и да чуеш песен хвърковата -

песен на комити - възрожденци...

 

И когато залезът накрая

в жар обсипе бистрото небе,

да се питаш сам и да не знаеш

сън ли е това, или не е ...?

 

1980

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??