Боженци
Слънце над Балкана да разплиска
щедър дъжд от пролетни лъчи
и на тебе пак да ти се иска
всичко да погалиш със очи -
уличката, тясна и неравна,
къщите с изстинали комини,
с одаи забравили отдавна
шумните, отминали години.
Да здрависаш с топлата си длан
старата, ръждясала брава
и да се намериш запъхтян
в двор, потънал целият в трева.
Да докоснеш веселите ружи,
цъфнали до дървения праг,
и да седнеш после, малко тъжен,
на осиротелия чардак.
Да се вслушаш в шепота на вятъра,
който буди спящите кепенци,
и да чуеш песен хвърковата -
песен на комити - възрожденци...
И когато залезът накрая
в жар обсипе бистрото небе,
да се питаш сам и да не знаеш
сън ли е това, или не е ...?
1980
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
