May 29, 2015, 7:37 PM

Боженци 

  Poetry » Other
831 0 8

Слънце над Балкана да разплиска

щедър дъжд от пролетни лъчи

и на тебе пак да ти се иска

всичко да погалиш със очи -

 

уличката, тясна и неравна,

къщите с изстинали комини,

с одаи забравили отдавна

шумните, отминали години.

 

Да здрависаш с топлата си длан

старата, ръждясала брава

и да се намериш запъхтян

в двор, потънал целият в трева.

 

Да докоснеш веселите ружи,

цъфнали до дървения праг,

и да седнеш после, малко тъжен,

на осиротелия чардак.

 

Да се вслушаш в шепота на вятъра,

който буди спящите кепенци,

и да чуеш песен хвърковата -

песен на комити - възрожденци...

 

И когато залезът накрая

в жар обсипе бистрото небе,

да се питаш сам и да не знаеш

сън ли е това, или не е ...?

 

1980

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??