17.10.2010 г., 15:02 ч.

Божествена 

  Поезия » Любовна
890 0 2

 

БОЖЕСТВЕНА

 

 

Луната ме целуна...

С музика от нежната си струна.

Подари ми вейка от маслина,

с поклон дълбок - о, божествена картина!

 

Луната - всяка вечер в небосклона чака

да се срещнем тайно в мрака,

да отдам последния си дъх на нея,

да се преродя, друг живот да изживея!

 

Тя - божествена кралица!

Моя майка, прелестна девица.

Нейното наследство ми остави -

тайни, скрити в петниста огърлица,

само мъдреците знаят как със нея се борави.

 

Тя ме чака нощно време

и ми шепне с непознати думи...

... И аз заспивам, и тя до мене,

гали ми косите, носи мойто бреме!

 

 

© Жени Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??