Божествена
БОЖЕСТВЕНА
Луната ме целуна...
С музика от нежната си струна.
Подари ми вейка от маслина,
с поклон дълбок - о, божествена картина!
Луната - всяка вечер в небосклона чака
да се срещнем тайно в мрака,
да отдам последния си дъх на нея,
да се преродя, друг живот да изживея!
Тя - божествена кралица!
Моя майка, прелестна девица.
Нейното наследство ми остави -
тайни, скрити в петниста огърлица,
само мъдреците знаят как със нея се борави.
Тя ме чака нощно време
и ми шепне с непознати думи...
... И аз заспивам, и тя до мене,
гали ми косите, носи мойто бреме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Петкова Всички права запазени
