Огнени звезди в бокали пият
вино за нощта на Рождество.
А любимата на Бог - Мария,
мъчи се в момент на пиршество.
Само Ашерах на глас ликува,
вдига церемониален тост.
Не от злоба, всъщност тя ревнува,
че сценарият от векове е прост:
в самотата си е женското начало,
(Бог прогонил я от своя Рай.)
И човечеството, сякаш провидяло
своя идол, до самия край
кланя му се като на Спасител...
(А пък той е само копелдак!)
Ашерах като единствен зрител
вижда във рождението мрак.

Изводът дотук е ясен -
Бог е грешен в своя ореол.
А съпругата му не мирясва,
щом го вижда уязвим и гол.