Dec 17, 2023, 7:11 PM

Божествена ревност

  Poetry
1K 0 0

 

Огнени звезди в бокали пият
вино за нощта на Рождество.
А любимата на Бог - Мария,
мъчи се в момент на пиршество.
Само Ашерах на глас ликува,
вдига церемониален тост.
Не от злоба, всъщност тя ревнува,
че сценарият от векове е прост:
в самотата си е женското начало,
(Бог прогонил я от своя Рай.)
И човечеството, сякаш провидяло
своя идол, до самия край
кланя му се като на Спасител...
(А пък той е само копелдак!)
Ашерах като единствен зрител
вижда във рождението мрак.

 

Изводът дотук е ясен -
Бог е грешен в своя ореол.
А съпругата му не мирясва,
щом го вижда уязвим и гол.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...