28.08.2013 г., 9:37  

Божи знак

644 0 6

Бяло и бяло, и бяло е
от тук през градината чак,
а моето старческо тяло
на зимата пътен е знак.

Тя, зимата, знам, ще си тръгне
щом духне немирник-южняк.
Душата ми, млада, не мръдва
от стаята, чая с коняк.

Ти, Господи, както си тътриш
и хали, и пролетен цвят
дай знак за душата разпътна
към този ли, онзи ли свят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете Ви са силни и истински,нека има още....
  • Привет!Поздрави за стиха!
  • Лято!Ваше Величество!...
    Прости ми!
    Допуснах в сърцето си зимата
    на студена,сребриста шейна -
    пъртина широка направи,
    но вярвам,че ще отмине!

    Поздрав,Иване,и вярвай!
  • !
  • Колко хубави стихотворения,като това, ще напишеш, друже, само ако знаеше...Поздравления за тази красива меланхолия в редовете ти!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...