Бяло и бяло, и бяло е
от тук през градината чак,
а моето старческо тяло
на зимата пътен е знак.
Тя, зимата, знам, ще си тръгне
щом духне немирник-южняк.
Душата ми, млада, не мръдва
от стаята, чая с коняк.
Ти, Господи, както си тътриш
и хали, и пролетен цвят
дай знак за душата разпътна
към този ли, онзи ли свят...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up