БОЖИИТЕ СЪЛЗИ
Гръмотевично се разхленчи небето
и потекоха Божи сълзи,
наводниха света дъждовете
на две силни, всевишни очи.
Те попиваха в почвата твърда
и превръщаха всичко във кал.
Ала Бог е всеможещ и мъдър,
Той разливаше своята жал.
И душата Му с тътен ревеше,
със светкавици хвърляше жар.
За човека, сам Бог се гневеше
и му прати потоп като дар.
Да, човекът безкрайно грешеше.
Бе забравил за своя Баща.
десетте Му закона не щеше
да признава за лична съдба...
Не издържаш ли, Господи мили?
Лицемерни са твойте чеда.
Днес сълзите дълбоко попиват
и изкарват на показ калта...
и потекоха Божи сълзи,
наводниха света дъждовете
на две силни, всевишни очи.
Те попиваха в почвата твърда
и превръщаха всичко във кал.
Ала Бог е всеможещ и мъдър,
Той разливаше своята жал.
И душата Му с тътен ревеше,
със светкавици хвърляше жар.
За човека, сам Бог се гневеше
и му прати потоп като дар.
Да, човекът безкрайно грешеше.
Бе забравил за своя Баща.
десетте Му закона не щеше
да признава за лична съдба...
Не издържаш ли, Господи мили?
Лицемерни са твойте чеда.
Днес сълзите дълбоко попиват
и изкарват на показ калта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
