Божият автопортрет
Божият автопортрет
Осъмна Бог обзет от Вдъхновение...
денят бе вече шестият подред-
доволен бе от своето Творение,
и за венец избра: ”С автопортрет
ще трябва да завърша Сътвореното
и с него да изпратя Благослов,
за да се знае и от неродените,
че тоя Свят съм правил със Любов!..”
...И осенен от Мисълта въздъхна,
и Своето Подобие реши
в Човек да претвори...Душа му вдъхна,
но не разбра, че може би сгреши
и на Света за седмица направен
не са му нужни много богове:
един му е достатъчен по право,
с молитва във беда да Го зове...
Но стореното даже Бог не може
изтекла ли е шестата му нощ
във Идващото Време да отложи-
дори напрегнал цялата си мощ...
...Понеже удивително прилича
на Бога си, човек се възгордя
и тръгна сам по дирята космична,
но божията Милост там го спря,
че страшни са небесните завои
и гибелни за земният Човек-
понеже Бог дари чертите свои,
но в тоя удивителен Проект
Той предвидливо Силата не вложи
да може сам да властва над Света
и за Човек Селенията Божи
възможни са, но само след смъртта!...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
