Konstance (Констанс)
19 225
15.06.2024 г., 1:57 ч.

Боледуване 

  Поезия » Философска
207 3 9

Аз не съм се родила наново

след жаравата в твойте очи,

няма помен от моето слово,

премълчаното още горчи.

 

И не съм замечтала отново

за минути, в които и ти

ще си капка противоотрова

и поанта в моя нов стих.

 

Че поантите бързо затривах,

а душата ми твърдост доби.

Вечерта е наситено сива

и звездите в ръкава си скри.

 

А в опашка на бяла комета

светна жар и сама се стопи.

Ти редиш ли любовни куплети

или с мъка сърцето препи?

 

Колко думи зарих аз в жарта ти?!

А очите ти – стихнал пожар,

са от сивия дим възприятия

на любовния жертвен олтар…

 

Не, не съм се родила наново,

като феникс един в пепелта.

Боледува днес моето слово

и го крия далеч от света!

 

15.05.2024

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря 👌🏻
  • Много добро! Браво!
  • Благодаря, Георги.
  • Прекрасно с тъжен нюанс.
    Поздравявам те.
  • Благодаря от сърце, Скитница!
  • Колко хубаво подредени думи и чувства в стих! Напълни ми душата!
    Наистина пишеш прекрасно!
  • Стойчо, Мом - много ви благодаря. 😊👏💕
  • Пишеш много хубаво. Поздравления.
  • Колко мистика намирам тук!
    Шепти и буди в душата звук...
    Поздравления за написаното от теб,Констанс!😍
Предложения
: ??:??