Боледуване
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново
за минути, в които и ти
ще си капка противоотрова
и поанта в моя нов стих.
Че поантите бързо затривах,
а душата ми твърдост доби.
Вечерта е наситено сива
и звездите в ръкава си скри.
А в опашка на бяла комета
светна жар и сама се стопи.
Ти редиш ли любовни куплети
или с мъка сърцето препи?
Колко думи зарих аз в жарта ти?!
А очите ти – стихнал пожар,
са от сивия дим възприятия
на любовния жертвен олтар…
Не, не съм се родила наново,
като феникс един в пепелта.
Боледува днес моето слово
и го крия далеч от света!
15.05.2024
© Констанс All rights reserved.
