Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново
за минути, в които и ти
ще си капка противоотрова
и поанта в моя нов стих.
Че поантите бързо затривах,
а душата ми твърдост доби.
Вечерта е наситено сива
и звездите в ръкава си скри. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up