2.02.2010 г., 15:56

Болен Ежко

2.8K 0 12

Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи или свински тип.

Гърлото го наболява,
а в главата сто пчели,
бръмкат, жилят, нараняват
даже острите бодли.

Малък Ежко охка, пъшка,
сълзи рони: "Ох, боли!
Има ли за мене прошка,
лек за страшните беди?

Май ще ида да попитам
Прасчо  що ме зарази,
или Врабчо да изпитам,
вирусите как реди?"

Първо срещна се със грухчо,
после с чик-чирика сам,
но не срещна този "пухчо"
отговор от двама там.

Мисли дълго, що е болен
и се сети изведнъж,
бе забравил си чадъра
Ежко в есенния дъжд.

И сега му се налага,
във леглото много блед,
сто компреса да си слага,
чай горещ да пие с мед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чак ми се прииска да го гушна този Таралежко! Страхотно!!! Много ми допадат и детските ти стихотворения, Танче!!!
  • Много хубаво, Таня! Много!
    Хрумна ми дали "вирусите как реди?" няма да е по-добре "вирусите как цери?"
    Иначе... много, както казах
  • Очарователно детско стихче, много ми хареса,
    важно и поучително послание съдържа!
    Поздрави за мъдрата поетеса! БЪДИ!
  • Тарльо се е свил от болка, а аз се усмихвам- това е... извратено! И знаеш ли кой е виновен... ? Не, не си ти, а проклетия грип!
  • Хубаво детско стихче, с детска рецепта за грип!

    Аз съм също малко болен.
    Кашлям, кихам, чайче пия,
    ала не, не съм доволен...
    Май със греяна ракия
    болеста си ще надвия.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...