Болен Шаро
Моят Шаро "болен" легна
и на пода се протегна.
Нито мърда, нито шава,
само гледа, наблюдава.
Да се храни той забрави
и гранулите остави.
Стисна зъби, като клещи
и очичките облещи.
Аз го галя, аз го моля
и през сълзи му говоря.
Да отвори таз устичка,
да си хапне от паничка.
Пиле сочно му намирам
и месцето му отбирам.
Той наляво се обръща,
сякаш търси друга къща.
Знам ги неговите нрави,
цирк за сладко, ще направи.
Щом му дадох цяла вафла,
той я лапна, бодро джафна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
