Моят Шаро "болен" легна
и на пода се протегна.
Нито мърда, нито шава,
само гледа, наблюдава.
Да се храни той забрави
и гранулите остави.
Стисна зъби, като клещи
и очичките облещи.
Аз го галя, аз го моля
и през сълзи му говоря.
Да отвори таз устичка,
да си хапне от паничка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse