Болезнени ракурси
Аз спах във твоето легло
и ядох твоята вечеря,
и мъката ти споделих,
и плаках, и болях, и креех
във твоя малък, тъжен хол,
събрал живота след прелома,
прелома очерта и в мен
и ми прочете стих за спомен;
разходи ме из пустошта
на миналите си животи;
из мойта пустош прелетях,
бях полужива и на косъм.
Сега, когато преболя,
когато исках да съм здрава,
дойдох, за да се приютя,
макар че нямам вече рани,
а ти внезапно се смали,
отдалечи се и си тръгна;
приятелството ти, уви,
без болката ми се огъна!
Не, болката ми не умря!
Не искам тя да е причина,
Не искам тя да е цена
приятелството ти да имам.
Надежда пожелала бих
със тебе да споделям; радост;
да си щастлива, да трептиш
във устрем с мен, да вдъхновяваш.
Не можеш, без да ме боли?
Не можеш, без да ме разнищваш?
Приятелство ли е, кажи?
Добре, ще тръгвам. Няма нищо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
