Болезнени ракурси
Аз спах във твоето легло
и ядох твоята вечеря,
и мъката ти споделих,
и плаках, и болях, и креех
във твоя малък, тъжен хол,
събрал живота след прелома,
прелома очерта и в мен
и ми прочете стих за спомен;
разходи ме из пустошта
на миналите си животи;
из мойта пустош прелетях,
бях полужива и на косъм.
Сега, когато преболя,
когато исках да съм здрава,
дойдох, за да се приютя,
макар че нямам вече рани,
а ти внезапно се смали,
отдалечи се и си тръгна;
приятелството ти, уви,
без болката ми се огъна!
Не, болката ми не умря!
Не искам тя да е причина,
Не искам тя да е цена
приятелството ти да имам.
Надежда пожелала бих
със тебе да споделям; радост;
да си щастлива, да трептиш
във устрем с мен, да вдъхновяваш.
Не можеш, без да ме боли?
Не можеш, без да ме разнищваш?
Приятелство ли е, кажи?
Добре, ще тръгвам. Няма нищо!
© Павлина Гатева All rights reserved.
