Боли
За сетна милувка трептят листата,
зъзнат, вкочанени пред вятъра студен.
Не знаеш колко самотна се чувства душата,
знаейки, че си далеч от мен. Ден след ден.
Ужасно ми липсва лятото, което отмина,
но ако можеха да се върнат онези дни,
в които бяхме заедно, преди да замина
и да видя за последно твоите очи.
Преди да ме обладае тази самота
и сълзи да запълнят моите очи,
и да проправят по лицето ми река,
която прелива и към сърцето пълзи.
Убедена съм, че с друга си сега,
но не от това най-много ме боли.
Лъжеш ли и нея, че за теб е една?
За мен, докато я целуваш, мислиш ли?
На нея даваш ли ù топлината,
с която сгряваш през зимата моите ръце?
Кажи ми - тя обича ли в теб душата
или си пада само по твоето лице?
Сетна милувка погали листата.
Целуна и отнесе ги вятърът студен.
Душата някога ще приеме самотата,
но искам да знаеш - за теб мисля всеки ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
