Защо допуснах те да си във мен –
в съня ми, в мислите ми всеки ден?
Не биваше да позволявам това,
такава ли ще бъде моята съдба?
Искам нормален живот
изпълнен не само с любов,
да има разбирателство
и преди всичко приятелство.
Искам, докато мисля аз за теб
и припявам любовен куплет,
ти от другата страна
да чуваш наум песента.
Защо не ме разбираш, кажи?
Толкова ли много искам – ти
да бъдеш моята опора,
а не постоянен да е спорът.
Знаеш ли колко е трудно, когато
веднъж са наранили жестоко сърцето,
да допуснеш другия човек
и да даваш пак подкрепа и лек.
Искам да бъда със тебе –
обичам те много, не мога без тебе,
но не искам сама да се боря
с материалното, сама нямам воля.
Ако ще бъде така занапред,
най-добре е да си пожелаем късмет
и всеки по своя път да тръгне...
А сърцето в мен... боли ме...
© Звезделина Кирова Всички права запазени