10.07.2009 г., 20:23

Боли ме

877 0 0

Защо допуснах те да си във мен –

в съня ми, в мислите ми всеки ден?

Не биваше да позволявам това,

такава ли ще бъде моята съдба?

 

Искам нормален живот

изпълнен не само с любов,

да има разбирателство

и преди всичко приятелство.

 

Искам, докато мисля аз за теб

и припявам любовен куплет,

ти от другата страна

да чуваш наум песента.

 

Защо не ме разбираш, кажи?

Толкова ли много искам – ти

да бъдеш моята опора,

а не постоянен да е спорът.

 

Знаеш ли колко е трудно, когато

веднъж са наранили жестоко сърцето,

да допуснеш другия човек

и да даваш пак подкрепа и лек.

 

Искам да бъда със тебе –

обичам те много, не мога без тебе,

но не искам сама да се боря

с материалното, сама нямам воля.

 

Ако ще бъде така занапред,

най-добре е да си пожелаем късмет

и всеки по своя път да тръгне...

А сърцето в мен... боли ме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....