Защо допуснах те да си във мен –

в съня ми, в мислите ми всеки ден?

Не биваше да позволявам това,

такава ли ще бъде моята съдба?

Искам нормален живот

изпълнен не само с любов,

да има разбирателство

и преди всичко приятелство.

Искам, докато мисля аз за теб

и припявам любовен куплет,

ти от другата страна

да чуваш наум песента.

Защо не ме разбираш, кажи?

Толкова ли много искам – ти

да бъдеш моята опора,

а не постоянен да е спорът.

Знаеш ли колко е трудно, когато

веднъж са наранили жестоко сърцето,

да допуснеш другия човек

и да даваш пак подкрепа и лек.

Искам да бъда със тебе –

обичам те много, не мога без тебе,

но не искам сама да се боря

с материалното, сама нямам воля.

Ако ще бъде така занапред,

най-добре е да си пожелаем късмет

и всеки по своя път да тръгне...

А сърцето в мен... боли ме...