Вживяваш се във свойта болка...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое
във взирането молещо за сън...
Се питаш дали ще може някога
отново пак да имаш сладък сън?
Едва ли ще успее да помогне
да си оздравиш душата
щом всичко силно те боли.
А болестите... Те лепят се
като мухи на сладко!
И продължава пак да те боли.
Боли те... Много те боли!?
Тогава казваш си че вярно
казва приказката стара.
Че ситият на гладният не вярва...
Тъй както здравият на болният
не вярва че много го боли.
Боли ме, страшно ме боли.
Посветено на хората с Болеста /Серопозитивен Ревматоиден Артрит/
от която и аз също си патя!!!
© Ангел Всички права запазени