27.07.2006 г., 7:16

Боли от скършени криле

1.3K 0 19

  Боли от скършени криле

 

Нима нямаме право на грешки?

В живота ни гледат през лупа.

И нашите привички човешки,

непонятни са за дадена група.

Засипани често от критика,

прекършени спираме полета,

не долавяме вече ни  музика

ни радост и  сила на волята.

И ничком привели главите си,

примирени подтискаме пориви.

Избърсваме скришом сълзите си

и завинаги там пускаме корени.

Не ,няма да бъдем попарени

на чувствата воля,ще влеем.

От живота с десница погалени,

ще летим и така ,ще живеем.

А онези ,що тъпчат по пътя си

и  душат  като плевел навред-

те няма да сетят в  живота си

красотата от истински полет.

Не ще  могат нивга да кажат:

„Аз исках и на воля  летях”.

Боли щом крилата се скършат.

Не боли за нас,боли ме за тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наско, Петя Здравка и Бистра.
  • Хубаво, Етчи! Хубаво!
  • О,и на мен много и хареса!!!

  • радвам ти се
  • Поздрав Руми и Валери
    Да така е ,тук се намираме като на един остров и всеки /е почти всеки де/ е пристанал за малко енергиен заряд и удовлетворение на своето АЗ
    Сайта се казва "Откровения" и всеки може да публикува своите откровения
    Доброжелателната и конструктивна критика е полезна за всеки , другото е човешка злоба и унищожаване на всичко в зародиш

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...