Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
27 jul 2006, 7:16

Боли от скършени криле 

  Poesía
1080 0 19

  Боли от скършени криле

 

Нима нямаме право на грешки?

В живота ни гледат през лупа.

И нашите привички човешки,

непонятни са за дадена група.

Засипани често от критика,

прекършени спираме полета,

не долавяме вече ни  музика

ни радост и  сила на волята.

И ничком привели главите си,

примирени подтискаме пориви.

Избърсваме скришом сълзите си

и завинаги там пускаме корени.

Не ,няма да бъдем попарени

на чувствата воля,ще влеем.

От живота с десница погалени,

ще летим и така ,ще живеем.

А онези ,що тъпчат по пътя си

и  душат  като плевел навред-

те няма да сетят в  живота си

красотата от истински полет.

Не ще  могат нивга да кажат:

„Аз исках и на воля  летях”.

Боли щом крилата се скършат.

Не боли за нас,боли ме за тях.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наско, Петя Здравка и Бистра.
  • Хубаво, Етчи! Хубаво!
  • О,и на мен много и хареса!!!

  • радвам ти се
  • Поздрав Руми и Валери
    Да така е ,тук се намираме като на един остров и всеки /е почти всеки де/ е пристанал за малко енергиен заряд и удовлетворение на своето АЗ
    Сайта се казва "Откровения" и всеки може да публикува своите откровения
    Доброжелателната и конструктивна критика е полезна за всеки , другото е човешка злоба и унищожаване на всичко в зародиш
  • Тези, за които пишеш тук, са реални лица около нас, които пъплят като глутница хиени в стихията на случайните отношения. Колкото и парадоксално да е, тяхната корист върши много повече работа от бездушието на една друга група - криещи се автори, загрижени единствено и само за спокойствието си. А какво пък да се каже за онези, които за едни и същи по дух текстове дават различно становище?
    Поздрав!
  • Етчи, поздравявам те за стиха! Нека запазим това малко оазисче на духовността от лошотията, която ни заобикаля. Приветствам всеки порив на духа в този сайт, независимо от това колко професионално или не е поднесен. Нека заразяваме с доброта и толерантност!
  • Здравейте и благодаря на всички ви за коментарите
    Радвам се че някой от вас са усетили смисъла на стиха
    Значи все пак поне малко съм успяла. Дано и тези, които ме провокираха да напиша тези редове усетят смисъла и покажат повече толерантност ,особенно към най младите и крехки "птички" в този сайт

    Поздрав за всички , усмивка в ноща и приемайте другите за да бъдете приети и вие
  • Поздрав Етчи!Харесва ми идеята,която си заложила в текста!
  • Браво!Прелест! /6/ :о)
  • Хареса ми този призив за летеж...
    Този пасаж леко спъва, ако прецениш го погледни Поздрави, Анета.

    А онези ,що тъпчат по пътя си
    и душат като плевел навред
    Те няма да сетят в живота си
    красотата от истински полет
  • " Каквото посееш, това ще пожънеш" - казал някой някога.
    Те сега сеят, Анета, но ще дойде време за жътва и ох, че хубаво ще им стане...
    А ние нека сме добри, да им покажем, че не ни пука от тяхната злоба.
    Не нашите, тяхните крила са прекършени.
    Поздрави за стиха!!!
  • Прекрасно е!
  • Румен е прав, Анета. СЪгласен съм с теб Джейн - воля и чувства - земя и небе. Животът е воля и чувства и много повече... иначе нямаше да го има този сайт и всички на него подобни по света. А за да се "съблечеш" пред хората, е нужна и воля... и готовност... Всеки трябва да се пребори за крилата си. Интересно беше да полетя с теб, Анета. Поздрави!!!
  • Много ми хареса идеята на стиха! Браво! Поздрав!
  • Хубав стих Етчи. Щом сме хора, значи и грешим.Ти не спирай да летиш, дори и със скършени криле. Пази си вярата.
    Поздрави и щастливо лято
  • "Не ,няма да бъдем попарени
    на чувствата воля ще влеем
    От живота с десница погалени
    ще летим и така ще живеем"
    Етчи чувствата не познават воля,те се движат неподвластни на волята със техен си собствен заряд.
    Рядко могат да бъдат контролирани, подтискани - да.
    Хубав стих си написала за болката от скършени крила!
    Да боли, но първо за нас, после за другите, защото, ако не ни е заболявало за нас самите няма да познаваме тази болка и не би ни боляло и за другите...Съпреживяването е много дълбоко и то води до истинското раздаване, до себеотрицанието, както болката за другия и другите!
    Послушай Румен!
    Поздравления за стиха, като цяло! От мен 6

  • абсолютно съм съгласна с кумеца. пунктуацията е необходима. поздрави, Анета
  • Съвсем не е за двойка. Ако поработиш още малко върху пунктуацията, ще стане чудесен стих.
Propuestas
: ??:??