И стига само един път да изпиташ истинска болка,
за да станеш неуязвим.
Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.
И тази болка да не можеш да я определиш -
тя просто да те насърчава,
да те обогатява,
да те кара да крещиш.
И когато се помолиш тя да спре,
да осъзнаеш, че си сам
и че вече не си дете!
И да преглътнеш факта, че вечерите няма да заспиш,
а дните ще мечтаеш да летиш.
Защо не можеш да го определиш?
Това чувство на беззащитност,
което те прави толкова нисш?
Това е доказателството, че човек се приспособява,
дори и да живее зле,
и се научава да живее с болката,
дори тя да му е отнела най-ценното...
неговото сърце!
© Елена Борисова Всички права запазени