15 мая 2011 г., 12:35

Болка

1.3K 0 1

И стига само един път да изпиташ истинска болка,

за да станеш неуязвим.

Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.

И тази болка да не можеш да я определиш -

тя просто да те насърчава,

да те обогатява,

да те кара да крещиш.

И когато се помолиш тя да спре,

да осъзнаеш, че си сам

и че вече не си дете!

И да преглътнеш факта, че вечерите няма да заспиш,

а дните ще мечтаеш да летиш.

Защо не можеш да го определиш?

Това чувство на беззащитност,

което те прави толкова нисш?

Това е доказателството, че човек се приспособява,

дори и да живее зле,

и се научава да живее с болката,

дори тя да му е отнела най-ценното...

неговото сърце!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...