14.04.2008 г., 8:09

Болка

922 0 2

Тези устни някога целували са мене,

а сега отново в нея впиват се

и дават и любов.

В моето сърце болката напира

и употребено чувствам цялото си същество.

Да, зная, че така ще бъде!

Да, зная, че играчка съм била!

Но защо се чудя, че сърцето ми не го разбра?

Защо така безумно влюбих се във тебе

и болката единствена със мен остана?

Ах, как иска ми се друг да заобичам

и с малко щастие и аз да заживея!

Но не мога!

Невъзможно е да му дам,

това, което твое е -

ЕДНО СЪРЦЕ РАЗБИТО, НО ОБИЧАЩО ТЕ ЛУДО!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тоня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...