Болка
Опитваш се да скриеш сълзите в кристалните очи,
но ронят се те една след друга, като нестихваща река.
Ах, как боли те... виждам...
Толкова добра душа,
а какво страдание жестоко...
Нестихващо кърви сърцето,
докога така?!
Ти не заслужаваш таз съдба,
как искам времето да спра,
на момент, когато не си се чувствала сама
и си била щастлива... но уви, така не става.
В живота има моменти, които се оказват лъжа,
но колкото и да те боли, продължи напред,
и знай, аз ще бъда завинаги до теб!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Янкова Всички права запазени
