> Опитваш се да скриеш сълзите в кристалните очи,
> но ронят се те една след друга, като нестихваща река.
> Ах, как боли те... виждам...
> Толкова добра душа,
> а какво страдание жестоко...
> Нестихващо кърви сърцето,
> докога така?!
> Ти не заслужаваш таз съдба,
> как искам времето да спра,
> на момент, когато не си се чувствала сама
> и си била щастлива... но уви, така не става.
> В живота има моменти, които се оказват лъжа, ...