26.12.2007 г., 19:10

Болка

1.5K 0 3
Превърна се в една голяма болка.
Ти, който беше любовта.
Обърна ти живота ми обратно
и нищо не е същото сега.
Преди усмихвах се по-често,
а днес забравих за това.
Забравих как да се усмихвам,
забравих що е любовта.
Как успя за кратко време
да ограбиш моята душа?
Как успя за кратко време
в пепел да превърнеш любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла!!!Харесва ми как пишеш!!!!
  • Искрен и тъжен стих...
    Мила Поли, горе главата! Пожелавам ти цялото щастие на света и най-вече да откриеш истинската любов!
    Поздравления за таланта!
  • Страхотно е!Поздрав от мен,дано само да не си го изпитала лично!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...