Dec 26, 2007, 7:10 PM

Болка

  Poetry » Love
1.5K 0 3
Превърна се в една голяма болка.
Ти, който беше любовта.
Обърна ти живота ми обратно
и нищо не е същото сега.
Преди усмихвах се по-често,
а днес забравих за това.
Забравих как да се усмихвам,
забравих що е любовта.
Как успя за кратко време
да ограбиш моята душа?
Как успя за кратко време
в пепел да превърнеш любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла!!!Харесва ми как пишеш!!!!
  • Искрен и тъжен стих...
    Мила Поли, горе главата! Пожелавам ти цялото щастие на света и най-вече да откриеш истинската любов!
    Поздравления за таланта!
  • Страхотно е!Поздрав от мен,дано само да не си го изпитала лично!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...