17.08.2008 г., 11:19 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
483 0 1


Тъй красива е луната,
усмихва се нежно тя,
тегне самота в душата,
ураган по пътя си я помля.

 

Червени като огън са очите,
истинската усмивка е изчезнала.
Изгорели в пламък са мечтите,
остана само горчивина.

 

Колко болка има в гърдите?
Само едно сърце знае.
Колко сълзи проляти от очите?
Само едно лице крие.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??