alex_f52 (Александра Николова)
81 282
Aug 17, 2008, 11:19 AM

Болка 

  Poetry » Love
461 0 1


Тъй красива е луната,
усмихва се нежно тя,
тегне самота в душата,
ураган по пътя си я помля.

 

Червени като огън са очите,
истинската усмивка е изчезнала.
Изгорели в пламък са мечтите,
остана само горчивина.

 

Колко болка има в гърдите?
Само едно сърце знае.
Колко сълзи проляти от очите?
Само едно лице крие.

© Александра Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??