Тъй красива е луната,
усмихва се нежно тя,
тегне самота в душата,
ураган по пътя си я помля.
Червени като огън са очите,
истинската усмивка е изчезнала.
Изгорели в пламък са мечтите,
остана само горчивина.
Колко болка има в гърдите?
Само едно сърце знае.
Колко сълзи проляти от очите?
Само едно лице крие.
© Александра Николова Todos los derechos reservados
Браво!