17 ago 2008, 11:19

Болка 

  Poesía » De amor
502 0 1


Тъй красива е луната,
усмихва се нежно тя,
тегне самота в душата,
ураган по пътя си я помля.

 

Червени като огън са очите,
истинската усмивка е изчезнала.
Изгорели в пламък са мечтите,
остана само горчивина.

 

Колко болка има в гърдите?
Само едно сърце знае.
Колко сълзи проляти от очите?
Само едно лице крие.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??