Болка
Б О Л К А
На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!
Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме целува с невидими,
жадни устни...
Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...
На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!
Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме целува с невидими,
жадни устни...
Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
