14.11.2008 г., 14:14 ч.

Болка 

  Поезия
742 0 10
                     Б О Л К А


На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци 
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!


Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме  целува с невидими, 
жадни устни...


Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда 
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??