Lilims (Лиляна Стойчева) Lilims (Лиляна Стойчева)
80
Nov 14, 2008, 2:14 PM

Болка

  Poetry
892 0 10
                     Б О Л К А


На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци 
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!


Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме  целува с невидими, 
жадни устни...


Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда 
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0