Болка
Б О Л К А
На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!
Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме целува с невидими,
жадни устни...
Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...
На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О, моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!
Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си,
хладни пръсти...
дъждът ме целува с невидими,
жадни устни...
Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стойчева Все права защищены
