Болка
В този свят неподкупен
всеки с болка се ражда.
Под небесния купол
свят от болка изграждам.
Свободата възлюбил,
всеотдайно обичах
и в смъртта да съм хубав
често пъти се вричах.
Тъй красива раздяла
с теб не сме и сънували.
По пътеката бяла
е луната изплувала.
Колко още ще крача
и къде ще е края?
Ти остана във здрача
сама в малката стая...
В този свят неподкупен
всеки с болка се ражда
и под звездния купол
свят от болка изграждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
