Oct 31, 2009, 12:23 AM

Болка 

  Poetry » Other
523 0 5

 

В този свят неподкупен

всеки с болка се ражда.

Под небесния купол

свят от болка изграждам.

 

Свободата възлюбил,

всеотдайно обичах

и в смъртта да съм хубав

често пъти се вричах.

 

Тъй красива раздяла

с теб не сме и сънували.

По пътеката бяла

е луната изплувала.

 

Колко още ще крача

и къде ще е края?

Ти остана във здрача

сама в малката стая...

 

В този свят неподкупен

всеки с болка се ражда

и под звездния купол

свят от болка изграждам.

 

 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??