Болка
604
0
0
Но момчето е вече дълбоко наранено...
с лист и химикал във своя свят усамотено...
Сърцето на хиляди частици е разбито...
и със злоба към околните то е пропито...
Гледам влюбени и се чудя...
дали вече не живея във заблуда...
Седя сам във мрака...
и си мисля за нещата...
Сега аз съм без нея...
и не мога да живея...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Димитров Всички права запазени
