14.01.2012 г., 12:41

Болка

1.6K 0 6

Болка

 

 

 Сърцето в мен не спира да  кърви,

за кой ли път е наранено,

отново е разбито и така боли,

опустошено,  гасне постепенно.

 В душата пусто е и тя гори

от силна, непрестанна мъка,

не останаха в очите ми сълзи,

отпих от чашата поредната  горчилка.

 Нищо вече няма смисъл!

В мен е мрак и празнота,

в главата ми единствената  мисъл

е, че за кой ли път отново съм сама.

 Бавно всеки ден си отминава,

спомените се завръщат по-болезнени и от преди,

казват, с времето болката се заличава,

но оставя трайни в живота ни следи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болката не минава нали? Стои си като белег и един ден просто се научаваме да живеем с нея. Много хубав стих!
  • Мила,Ели! Никога не ни се дава болка, която не можем да преодолеем! Нищо не е така ,както изглежда, сигурна съм, че ще намериш точния човек!
    Поздрав за хубавото стихотворение!
  • Поздрав ...болката пусни и се усмихни!!!
  • Да вярно е че,болката оставя в нас следи,които трудно изчезват от душата ни.Тя любовта е такава,винаги ни ранява и от нея така силно боли.Може би любовта иска да ни научи да бъдем силни и да се справяме с болката..Знае ли човек,какво точно му изпраща любовта..Но нямаме ли сили в нас,няма как да успеем!

    Поздрав за красивия и истински стих!Само вярвай миличка,всичко ще се оправи някой ден!Любовта ще те намери и ще ти дари всичкото щастие!!!
  • Ще премине,Ели!
    Част от живота е...
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....