10.12.2009 г., 14:31

Болка

688 0 3

 

Боли ме вече и да пиша...

Думите изстискват сърцето ми,

докато всяка капка кръв не се стопи.

 

Боли ме вече и да дишам.

Спирам, щом се появиш,

а кислородът пронизва клетките ми.

 

Боли ме да се смея

на ироничното в света.

Боли мъката си да пробождам

и да блика кръв.

 

Боли ме да се владея,

да се чувствам грозна,

препълнена с отрова рана.

Така безжизнена,

безчувствена,

отворена...

 

Боли ме вече

и да мечтая...

Боли...

на този стих да посрещна края.

 

 

 

 

 

... pain...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Една дума - красиво... Като всичко друго което пишеш, Сюзън... Прочетох всичко твое и всичко ми хареса... Поздрави...
  • Ех, тея години, де... винаги ви пречат.. като съм на 15, к'во - не мога да чувствам ли? Или трябва да съм на точно определена възраст за да почувствам болка..? Съжалявам, че не съм на колкото вас... всъщност, не..
    Не казвам, че моята болка е най-голяма, но все пак съм в пубертет - нормално да съм недоволна от живота, в момента се формирам като личност.
    Ако пък ти "знайш кво е туй болка" - добре. Надявам се аз никога да не узная..
  • Съветвам те да превърнеш болката в сърбежжжжжж... :-Р
    Ейййй, ама като почни да ва боли туй малките беееее! Леле, мамо! Кво си видял, гиди фъстък такъв?! Много знайш ти кво е туй болка! И никът тий един... За разлика от картинката! Хлапашка работа!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...