sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
10 дек. 2009 г., 14:31

Болка 

  Поэзия » Другая
541 0 3

 

Боли ме вече и да пиша...

Думите изстискват сърцето ми,

докато всяка капка кръв не се стопи.

 

Боли ме вече и да дишам.

Спирам, щом се появиш,

а кислородът пронизва клетките ми.

 

Боли ме да се смея

на ироничното в света.

Боли мъката си да пробождам

и да блика кръв.

 

Боли ме да се владея,

да се чувствам грозна,

препълнена с отрова рана.

Така безжизнена,

безчувствена,

отворена...

 

Боли ме вече

и да мечтая...

Боли...

на този стих да посрещна края.

 

 

 

 

 

... pain...

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Една дума - красиво... Като всичко друго което пишеш, Сюзън... Прочетох всичко твое и всичко ми хареса... Поздрави...
  • Ех, тея години, де... винаги ви пречат.. като съм на 15, к'во - не мога да чувствам ли? Или трябва да съм на точно определена възраст за да почувствам болка..? Съжалявам, че не съм на колкото вас... всъщност, не..
    Не казвам, че моята болка е най-голяма, но все пак съм в пубертет - нормално да съм недоволна от живота, в момента се формирам като личност.
    Ако пък ти "знайш кво е туй болка" - добре. Надявам се аз никога да не узная..
  • Съветвам те да превърнеш болката в сърбежжжжжж... :-Р
    Ейййй, ама като почни да ва боли туй малките беееее! Леле, мамо! Кво си видял, гиди фъстък такъв?! Много знайш ти кво е туй болка! И никът тий един... За разлика от картинката! Хлапашка работа!
Предложения
: ??:??