7.06.2012 г., 10:48

Болка

731 0 0

Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.

В сънищата ми нахлуваш нежно,
в живота ме отбягваш неизбежно...
Гледам те в очите аз сега
и пеперудите надигат ми дъха.

Може би си сам сега,
но с теб ще бъдем в мисълта.
Боли... Изгаря моето сърце сега!
Обичам го! - шепти ми тихичко в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...