Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.
В сънищата ми нахлуваш нежно,
в живота ме отбягваш неизбежно...
Гледам те в очите аз сега
и пеперудите надигат ми дъха.
Може би си сам сега,
но с теб ще бъдем в мисълта.
Боли... Изгаря моето сърце сега!
Обичам го! - шепти ми тихичко в нощта.
© Елена Костова Всички права запазени