Болка
Когато слънцето залязва
и губи своята мощ,
оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…
Мисля, разсъждавам,
понякога сълзи протичат дори,
нищо не решавам – оставям сърцето ми да гори!
Когато мъката ме стигне,
тревогата плъзне в съзнанието ми,
аз им се отдавам, защото безсилна оставам!
Лежа и гледам тавана,
сълзите не спират, главата ме боли, а
сърцето ми крещи – и то гори!
Ставам сутринта, слънцето сияе,
а главата ми се мае,
търся усмивката си, но УВИ,
само, само сълзи и пак боли…
Минава си и този ден, а
непреодолимата болка си остава в мен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
