veselata-666 (Марина)
3 2
5.03.2011 г., 13:49 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
528 0 2

Когато слънцето залязва

и губи своята мощ,

оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…

 

Мисля, разсъждавам,

понякога сълзи протичат дори,

нищо не решавам – оставям сърцето ми да гори!

 

Когато мъката ме стигне,

тревогата плъзне в съзнанието ми,

аз им се отдавам, защото безсилна оставам!

 

Лежа и гледам тавана,

сълзите не спират, главата ме боли, а

сърцето ми крещи – и то гори!

 

Ставам сутринта, слънцето сияе,

а главата ми се мае,

търся усмивката си, но УВИ,

само, само сълзи и пак боли…

 

Минава си и този ден, а

непреодолимата болка си остава в мен!!!

© Марина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря за отговора - това е важно за мен, защото от много малка ме влече писането, но сякаш сега не ми се получава така добре, както преди...
  • Няма да се разсърдя ако пишете, че не ви харесва... все пак съм аматьорка
Предложения
: ??:??