veselata-666 (Марина)
3 2
5 мар. 2011 г., 13:49

Болка 

  Поэзия » Любовная
529 0 2

Когато слънцето залязва

и губи своята мощ,

оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…

 

Мисля, разсъждавам,

понякога сълзи протичат дори,

нищо не решавам – оставям сърцето ми да гори!

 

Когато мъката ме стигне,

тревогата плъзне в съзнанието ми,

аз им се отдавам, защото безсилна оставам!

 

Лежа и гледам тавана,

сълзите не спират, главата ме боли, а

сърцето ми крещи – и то гори!

 

Ставам сутринта, слънцето сияе,

а главата ми се мае,

търся усмивката си, но УВИ,

само, само сълзи и пак боли…

 

Минава си и този ден, а

непреодолимата болка си остава в мен!!!

© Марина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря за отговора - това е важно за мен, защото от много малка ме влече писането, но сякаш сега не ми се получава така добре, както преди...
  • Няма да се разсърдя ако пишете, че не ви харесва... все пак съм аматьорка
Предложения
: ??:??