Когато слънцето залязва
и губи своята мощ,
оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…
Мисля, разсъждавам,
понякога сълзи протичат дори,
нищо не решавам – оставям сърцето ми да гори!
Когато мъката ме стигне,
тревогата плъзне в съзнанието ми,
аз им се отдавам, защото безсилна оставам!
Лежа и гледам тавана,
сълзите не спират, главата ме боли, а
сърцето ми крещи – и то гори! ...